Ecclesiastes 3

Определеният от Бога порядък на живота

1 ^a Има време за всяко нещо
и срок – за всяка работа под небето:
2 ^b време за раждане и време за умиране;
време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;
3 време за убиване и време за изцеляване;
време за събаряне и време за градене;
4 време за плач и време за смях;
време за тъга и време за радост;
5 ^c време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни;
време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;
6 време за търсене и време за изгубване;
време за пазене и време за хвърляне;
7 ^d време за раздиране и време за шиене;
време за мълчание и време за говорене;
8 ^e време за обичане и време за мразене;
време за война и време за мир.
9 ^f Каква полза за онзи, който работи,
от онова, в което се труди той?
10 ^g Видях труда, който Бог даде
на човешките синове, за да се трудят в него.
11 ^h Той е направил всяко нещо хубаво на времето му;
положил е и вечността в тяхното сърце,
без обаче да може човек да издири
отначало докрай делото, което е направил Бог.
12 ⁱ Познах, че няма друго, по-добро за тях,
освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;
13 ^j и още всеки човек да яде и да пие,
и да се наслаждава от доброто на целия си труд.
Това е дар от Бога.
14 ^k Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно;
не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него;
и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.
15 ^l Каквото съществува, е станало вече;
и каквото и да стане, е станало вече;
и Бог ще извика отново онова, което е минало.
16 ^m Видях още под слънцето
мястото на съда, а там – беззаконието,
и мястото на правдата, а там – неправдата.

Изводи за живота

17 ⁿ Казах си:
Бог ще съди праведния и нечестивия;
защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 Казах в сърцето си относно човешките синове,
че това е, за да ги опита Бог
и за да видят те, че в себе си са като животни.
19 ^o Защото каквото постига човешките синове,
постига и животните: една участ имат;
както умира единият, така умира и другото.
Да! Един дух имат всичките;
и човек не превъзхожда в нищо животното,
защото всичко е суета.
20 ^p Всички отиват на едно място;
всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.
21 ^q Кой знае, че духът на човешките синове възлиза горе
и че духът на животното слиза долу, на земята?
22 ^r И така, видях, че за човека няма по-добро,
освен да се радва в делата си;
защото това е делът му;
понеже кой ще го върне назад, за да види
онова, което ще бъде след него?